Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II) - Вазов Иван Минчев - Страница 15

Слав. И де ще я водиш?

Борислав. Във Венеция. Там бяхме нагласили по-рано да идем. Там ще чакаме да отмине на Асеня.

Слав. А де са твоите хора?

Борислав (след колебание). Скрити са в планината. (Сепнато.) Но аз, вуйчо Слав, се увлякох и ти открих всичко.

Слав. Бъде спокоен. Вуйчо то Слав е изменил на мнозина, но не е издал никого. (Гледа го с учудване.) Ще граби, ще убива… Луда главо, луда главо, ще се строшиш. (Тръгва.)

Борислав. Къде?

Слав. Отивам по-нататък, в килията на отца Хиацинта. Оставям ти моята. Аз нито моми съм дошъл да грабвам, нито царе да убивам. Троши си главата сам. (Излиза отляво.)

Борислав (развълнуван). Тая нощ Тамара е моя или света ще раздрусам. (Влиза Ирина отляво.)

Явление 8

Борислав и Ирина.

Ирина (безпокойна). Бориславе, скрий се или бягай из манастира.

Борислав (стреснато). Защо?

Ирина. Фуркас те познал тая вечер и щеше да те търси с войници да те убие. Осъден си на смърт. Но аз навреме узнах и го убедих, че той се е припознал. Но бедата не е съвсем отстранена.

Борислав. Благодаря ти, Ирино.

Ирина. Скрий се в килията ми. Там мъж не може да влезе.

Борислав (сочи Славовата килия). Там съм сега. Аз се не боя. Колко си добра, Ирино.

Ирина. Ох, сега съм спокойна. И защо дойде тука?

Борислав (след колебание). Преследван бях.

Ирина. Приказва ли с някого?

Борислав. Само с тебе.

Ирина (ниско). Ох, успокоих се. (Високо.) И докога си тука?

Борислав. Преди да съмне аз ще бягам.

Ирина. Драги Бориславе, как треперех одеве за товя живот!

Борислав. Аз ти благодаря, Ирино, за доброто ти сърце.

Ирина. Не добро сърце, а любещо сърце направи това, Бориславе… (Пламенно.) Аз те обичам, орело мой, люби ме!… (Прегръща го.) Люби ме, люби ме, за тебе въздиша девойка, въздиша дъщеря на император. (Оттегля се.) Виж ме, не съм ли хубава? Погледни ме: не гори ли в очите ми страстна любов и обещание за райски радости за тебе? Защо гледаш тъй? Ах, в твоите гърди има каменно сърце!… Ти нямаш жалост… Или ти още любиш оная, която е погребана за света и за тебе? Но да любиш един мъртвец, един призрак — това е ужасно… Люби мене, жизнерадостната, прелестната, свободната, която чезне за тебе, която е жадна да умре в прегрътките ти. (Гледа го няколко време със запалени очи.) Чужденецо, защо те срещнах на пътя си? Защо смути сърцето ми и изпълни душата ми с блянове и трепети? Аз те обичам — обичай ме! Вземи ме да бягаме. Една корона блещи пред очите ми. Но аз презирам всичко, жертвувам всичко за тебе, изгнаникът, осъденият на смърт. Аз ще деля твоите страдания, твоята съдба, ще те упоявам с целувките си и любовта си.

Борислав. Ирино!

Ирина (хвърля се на врата му). Бориславе! Варварино! Ахиле, обичам те! (Покрива го със страстни целувки.)

Борислав. Ирино!

Ирина. Не тръгвай без мене, Бориславе. Води ме, сладкий мой.

Борислав (гледа я остро в очите). Твоите очи са опасни, те ме горят… Иди си.

Ирина (прегръща го по-силно). Да бягаме, орело.

Борислав. Ирино, ти ме поробваш… Ти ме победи… Чакай ме у тебе и готви се за път.

Ирина. Но по-скоро, безцений мой. (Прегръща го, Борислав се остая да прави това.) Милий мой. (Отива към килията си; на прага.) Чакам те в обятията си. (Влиза.)

Борислав (гледа няколко време подир нея). Гъркиньо, прекрасна си, вълшебна си. Твоите ароматни целувки смутиха чувствата ми. Но ако беше по-хубава от Венера и любовта ти по-силна от пламъците на ада, пак не би я запалила в сърцето ми. Там свети образът на Тамара.

Завеса.

Действие пето

Същата сцена. Отляво влизат Асен, Драгота, Приязд, Моймир, Контофре, Гавраил, кир Тодор, всички в ловчийски дрехи; Хиацинт; Тамара в мирско княгинско облекло и телохранителите. Нощ.

Явление 1

Асен и свитата му.

Асен (сваля шлема и се кръсти пред иконостаса. Обръща се към Гавраила.) Драги княже, нареди да се напише хрисовул, че дарявам две села при Росица с пасбищата, горите и отроците им на тая света обител в благодарност за гостоприемството, което даде на прелюбезната ми дъщеря. (Гавраил се покланя.)

Хиацинт. Бог да те награди, царю, със земни и небесни добрини за твоята щедрост и благочестие.

Асен (към Моймира). Воеводо, оплакаха ми се селяни, че един крагяур ги обидил. Припомни ми, за да бъде наказан. Моята заповед е ловчийската прислуга да не онеправдава никого, не бива народът да се огорчава, когато ние се веселим. Не търпя неправди… А сега идете и си починете и утре весело пак на лов. Весело е моето сърце и за това, че любезната ми дъщеря (поглежда Тамара) се отказва от скръбното си намерение и пак остая при мене да радва очите ми и сърцето ми. (На Тамара.) Драга дъще, планинския въздух те разхубави, както и тия светли премени. Иди си почини в килията и други ден се връщаме в Търново. (Подава й десницата си.)

Тамара. Лека нощ, тате. (Целува му ръката и влиза в килията си с Вела.)

Асен (към Хиацинт). Отче Хиацинте, извести утре в Търново потребното. Девическият манастир се лишава от една голяма чест, но моят палат печели една голяма радост.

Хиацинт. Нека той не оскудява никога от тях.

Асен (замисля се мрачно). Радост — тя никога няма да бъде пълна… (Мисли пак.) Борислав да мине към моите врагове! Нещастникът! Опозори едно славно име. (Хваща се за челото и няколко време мълчи.) О, как съм бил сляп в моята безкрайна доброта към него. О, как и най-умните царе могат да стават жертва на измамата. Явни, люти врагове ми станаха верни приятели, а оня, когото бях обсипал с почести, когото обичах като син… Сега не се чудя как моя мъдър, прозорлив баща е могъл да крие в пазвата си Иванка… А вие знаете, боляри, как го обичах. Аз го простих и тогава, когато дигна меч против мене. Вашите нажалени лица, заслугите му, младостта му, сълзите на любимата ми дъщеря — всичко молеше за него — и царят молеше бащата, и бащата молеше царя. Но без да дочака да чуе за великодушието ми… (Със страшен вид.) Боляри, вярвайте, че втори път да дигнеше в безумието си меч против мене, може би пак го бих помилвал, защото го любих като син, повече от син. Но той дръзна да извади меча си против отечеството — няма жалост! (Тръгва надясно.)

Контофре. Господарю, в случай, че Борислав падне в плен, какво заповядаш?

Асен. Заповедта съм дал: да се убие веднага! Да се убие веднага! Аз пръв път се кая, боже, прости ме, че бях великодушен. (Към Гавраила.) Гавраиле, по незнание ние сме пропуснали още едно условие да наложим на Ватаци, ако иска мир с нас. Пиши му веднага, че искам да ми повърне вързан Борислава, инак — война. И ще хвърля Ватаци в морето… Лека нощ. (Влиза в спалнята си.)

Драгота. Споменът за Борислава пак замрачи душата му. Това винаги става с него, и в най-веселите минути. Да вървим и ние. (Тръгва.)

Гавраил (на Контофре). Бароне, деспот Слав бил в тая килия. Трябваше друга килия да му се даде. Не бива чужд човек тука…

Контофре. Говорих с царя, но той каза усмихнато: „Оставете го. Не сърдете деспота. Ще каже, че му грабвам сега и килията.“

Драгота. Бароне, ти ще бдиш добре тая нощ?