Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II) - Вазов Иван Минчев - Страница 20

Тамара. Татко! Татко! (Спуща се подире му. Отляво влизат Драгота, Моймир и Приязд запъхтени.)

Явление 14

Асен, Тамара, Драгота, Моймир и Приязд.

Драгота. Измяна, царю!

Асен. Слава богу, вие се отървахте?

Драгота. Куманите ни напуснаха, като чуха врявата, и ние побързахме да те заградим с мечовете си.

Асен. Но де е Контофре?

Моймир. Франките му избиха, но той успя да си пробие път. На двора има битка.

Асен. Там е Борислав с войската си.

Драгота. Борислав?

Моймир. Борислав?

Приязд. Борислав?

Асен. Той е дошъл тук със сто души войника. Бог сам ни го прати на помощ в тоя лош час. Как стана това чудо, и вие, и аз после ще узнаем. Но да вървим на помощ! (Влиза Хиацинт.)

Явление 15

Горните и Хиацинт.

Хиацинт (разтревожено). Царю, нова опасност! Един ратай сега ми обади, че отвън манастира е заграден с войска — няколкостотин души!

Асен. С войска? Каква войска?

Драгота. Това ще е Гавраиловата войска! Проклетият Гавраил! (Моймир се затича при бухарията и гледа към двора.)

Приязд. Ще са довели от търново цялата Фуркасова дружина.

Драгота. Ужасно!

Моймир. Главната порта се отвори. Ето войската нахълта. (Шумът се усилва на двора.)

Асен. При Клокотница ние пак бяхме един срещу пет. Боляри, напред! (Излиза с гол меч, последван от болярите и Хиацинта.)

Хиацинт (извръща се към Тамара, която иска да излезе). Княгиньо, къде? Заключи се в килията!

Тамара. Отче, един меч и на мене.

Хиацинт. Какво, княгиньо? Стой вътре.

Тамара. Не. Когато там сега е в опасност всичко скъпо за сърцето ми и за България, да мисля за мене си? Отче, един меч. Един меч повече там, макар и в ръката на мома… Един меч! Дай твоя! (Грабва му меча и тръгва.)

Хиацинт. Тамаро! (Спуска се подире й.)

Влиза телохранител.

Явление 16

Горните и телохранителят.

Телохранителят. Княгиньо, ида да те зарадвам. Куманите — едни за избити, други се предадоха.

Хиацинт. Но войската, войската, която влезе отдеве в манастира?

Телохранителят. Тя била пак Бориславова: двеста души въоръжени селяни.

Хиацинт (възхитен). Великий боже!

Тамара (възхитена). Ох, героят мой!

Хиацинт. Какво станаха Гавраил и гъркът?

Телохранителят. Не знам. Но Фуркас е ранен.

Хиацинт. Господи, нека бъде славно твоето име.

Телохранителят (гледа наляво). Царят иде!

Влизат Асен, Борислав, Драгота, Моймир и Приязд.

Явление 17

Отвън се чуват гръмовни радостни викове: „Да живей царят!“.

Асен. Бориславе, ти ме спаси.

Борислав (пада на колене). Царю, прошка сега. Изкупил ли съм греховете си?

Асен (дига го и му разтваря обятията си). Тука, тука в обятията ми! (Прегръща го нежно и го целува по челото. Покъртен.) Синко, велики мой Бориславе, ти сега светиш пред мене като никога, ти си моят спасител, моят любим син… Боже, ти си обичал още България, като й повърна най-благородното чедо и направи чудеса през неговата ръка.

Борислав (сочи Тамара). Царю, ето кой е истинският спасител: твой и мой, и на царството.

Асен (целува по челото Тамара).

Навън се чуват викове: „Да живей царят!“.

Явление 18

Отляво влиза Контофре и след него въоръжени селяни вкарват вързани Гавраила и кир Тодора.

Контофре. Господарю, изменниците са в твоята власт.

Асен (яростно). Роби, на колене!

Кир Тодор и Гавраил падат пред Асеня.

Завеса.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Царевна Стойкова

Публикация:

Иван Вазов, Събрани съчинения в 22 тома, Том 17, ДРАМИ, Български писател, 1978 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3761]

Последна редакция: 2007-11-05 10:00:00