Черната призма - Уийкс Брент - Страница 35

— Какво? — попита Кип.

— Отклонявам се прекалено много. Само защото виждаш един цвят, не означава, че можеш да го притегляш. Но ако не можеш да виждаш някой цвят, ще го притегляш лошо. Ето защо мъжете не са толкова прецизни в притеглянето на определени цветове като жените суперхромати, които представляват половината от всички жени. Волята може да компенсира доста грешки, но е по-добре поначало да няма грешки. Това е от съдбовно значение, ако се опитваш да построиш луксинова сграда, която да не се срути.

— Правят луксинови сгради?

Гавин не му обърна внимание.

— Особените случаи, заради които започнах да ти разказвам всичко това, са подчервените и надвиолетовите. Ако можеш да виждаш топлина, Кип, има добър шанс да можеш и да я притегляш.

— Имаш предвид, че мога да направя „пуф!“ и да запаля огън?! — Кип замахна величествено с ръка.

— Само ако кажеш „пуф!“, докато го правиш — засмя се Гавин.

Кип отново се изчерви, но смехът на Гавин не бе подигравателен. Не го караше да се чувства идиотски, а просто глупаво. У този мъж имаше доста плашещи неща, както понякога и у майстор Данавис. Но и двамата не изглеждаха злонамерени. Не изглеждаха лоши.

— А това би било много странно — каза Гавин, — защото си притеглил зелено. — Изглеждаше, сякаш се опитва да измисли как да му обясни нещо. — Някога виждал ли си дъга?

— Дъга ли? Това пък какво е? — попита Кип, невинно ококорен.

— Зададох риторичен въпрос, умнико. Редът на цветовете е надвиолетово, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено, подчервено. Обикновено един бихром просто има по-голям обхват. Така че притегля надвиолетово и синьо или синьо и зелено, или зелено и жълто. Един полихром — те са доста по-редки — може да притегля, да речем, зелено, жълто и оранжево. Рядко се среща човек, който да притегля несъседни цветове. Карис е такава. Тя притегля зелено, но не и жълто или оранжево, а после притегля голяма част от червеното и навлиза в подчервеното.

— Значи е полихром.

— Почти. Карис не може да притегля устойчиво подчервено — онова, което наричат „огнен кристал“. Огнените кристали така или иначе не траят дълго, защото реагират с въздуха, но… остави това. Работата е там, че малко не и? достига да бъде полихром, но това „малко“ има значение.

— Бас държа, че много се е зарадвала — промърмори Кип.

— Ако го погледнем откъм хубавата му страна, нямаше да и? позволят да стане черногвардейка, ако беше полихром — полихромите са прекалено ценни, — а натискът върху нея да ражда деца щеше да се усили. Както и да е, такива хора са рядкост и се наричат непоредни бихроми. Непоредни, защото цветовете им не граничат един с друг. Бихроми, защото са два. Разбираш ли? В притеглянето всичко е логично. Освен това, което не е. Например да виждаш подчервено означава да виждаш топлина, така че да виждаш надвиолетово би трябвало да означава да виждаш студ, нали?

— Да.

— Да, ама не.

— Аха — рече Кип. — Е, предполагам, че има смисъл. — Само дето нямаше.

— Изпитвам силно желание да ти разроша косата — каза Гавин.

Кип изсумтя.

— Е, и какво точно ще правим сега?

— Има едно островче, което използваме, за артилерийска база. Свързано е с Хромария чрез тунел и този тунел е толкова важна тайна, че ако кажеш на някого, Хромарият ще те издири и екзекутира. — Тонът му беше весел, но Кип не се съмняваше, че говори сериозно.

— Тогава защо ми каза за него? — попита той. — Може да се изтърва.

— Защото вече съм споделил с теб тайна, която смятам за много по-важна — съществуването на този плъзгун. Ако издадеш тази тайна на враговете ни, Хромарият може и да не направи нищо. Само че ако ни предадеш умишлено, ще им кажеш също и за тунела. Така че сега предадеш ли мен, предаваш Хромария. И те ще те преследват и ще те убият.

Кип усети да го побиват тръпки. Този човек беше топъл, любезен. Кип не се съмняваше, че Гавин го харесва, но в неговите кръгове можеше да харесваш някого и пак да ти се наложи да го убиеш. Небрежният начин, по който се бе подготвил за възможно предателство от страна на Кип, подсказваше, че и друг път са го предавали и това го е сварило неподготвен. А Гавин явно не бе от хората, които трябва да усвояват трудните уроци по два пъти.

— Ще пристана на островчето и ще те кача на лодка, която да те откара на главния остров. Ще пратя с теб някой черногвардеец да те отведе до Месомелачката. След няколко дни ще тръгнеш с мен накъдето реша, че трябва да отидем, и ще започна да те уча на притегляне.

Кип обаче почти не чу последната част.

— Месомелачката ли?

27.

Карис пропадна само на няколко стъпки през пода, преди да стъпи в нещо меко. Левият и? крак затъна до коляното и тя залитна и се блъсна в нещо, което приличаше на голямо червено яйце — тънка кора върху лепкава вътрешност. Проби го и хлътна в червения луксин. После силата на тежестта я накара да се изхлузи и да тупне на каменния под.

Както я бяха обучили, замахна силно надолу с дясната си ръка. От удара по пода я заболя — винаги болеше, — но това отслаби натиска върху по-уязвими части на тялото и? и и? позволи да направлява последния етап от падането, така че тя се претърколи, вместо да се стовари върху главата си.

Само след миг скочи на крака и измъкна ятагана от раницата. В помещението нямаше светлина освен онази, която се лееше през дупката в тавана. Оттам продължаваха да се сипят парчета дърво. Голямото червено яйце, внезапно огряно, блестеше. Слягащият се дим бе раздвижен от падането на Карис и се издигна в колоната от светлина, заобикаляща яйцето. Цялата стая, може би двайсет на трийсет крачки, вонеше на дим и изгорял червен луксин, което бе странно, защото червеният луксин обикновено гореше напълно чисто. Като стана дума, всяка повърхност, озарена от слабия светлик, също изглеждаше направена от почернял луксин.

Но цялото внимание на Карис бе привлечено от голямото яйце. Поне седем стъпки високо, то бе опърлено до съвсем черно, освен там, където Карис го бе пробила. Сега от раната бавно като катран се процеждаше червен луксин. Няколко тръбички се виеха от яйцето във всички посоки и изчезваха в тавана, всички те също почернели. Из стаята лежаха обгорените тела на десетина войници на крал Гарадул.

— Какво, по дяволите…? — промърмори Карис и вдигна ятагана да разцепи яйцето.

То избухна още преди да го е докоснала. Голямо парче почерняла черупка полетя към нея и се пръсна при удара в едва надигнатата и? лява ръка, гърдите, корема и краката. Тя загуби равновесие, залитна и по-скоро усети, отколкото видя една фигура, която излетя заднишком от яйцето.

Вместо да се опитва да възстанови равновесието си, Карис падна и се претърколи, прибирайки ятагана към тялото си така, че да не се намушка, а после атакува. Нямаше колебание. Железни бе набивал този урок в главата и? в продължение на години: когато те нападнат, контраатакуваш на мига. Бързината на ответния удар често е единственото ти предимство. Особено ако си дребен. Особено ако не носиш очилата си, а другият притеглящ носи своите.

Нападателят на Карис бе отстъпил чак до стената. Стоеше там и живи намотки червен луксин покриваха ръцете му като гигантски възли. Карис познаваше тази конструкция. Ако знаеш какво правиш, можеш да държиш суров луксин извън тялото си. Тези възли можеха да бъдат оформени в каквото пожелаеш, а като ги държиш в ръце, можеш и да ги метнеш при нужда. Освен това мъжът стоеше като обучен боец: обърнал лявата си страна към Карис, с вдигната за блок лява ръка, в която обаче се таеше и някаква гъвкавост, така че да може и да атакува; дясната — по-високо и изнесена назад, дясното коляно силно присвито, така че да крепи по-голямата част от тежестта му. Въпреки бързината на Карис в притеглянето и изобилието от червен луксин, който отразяваше червената светлина към очите и?, пак и? бе нужно малко време да подготви атака, така че мъжът имаше предимство. Единствената и? надежда беше да скъси разстоянието помежду им, преди да я е убил.