Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 71

„Добре — отговори Две луни. — Готов съм да се сражавам;. Мои хора бяха убити, а конете ми — откраднати. Ще съм доволен да се бия.“

През Луната, когато гъските снасят яйца, когато тревата е висока, а конете — силни, Лудия кон вдигна етана си и поведе оглалите и шайените на север към устието на река Тонг, където зимуваха Седящия бик и спукайте хънкпапа. Скоро след това Куция елен пристигна с отряд минеконжуи и поиска разрешение да лагерува наблизо. Те бяха чули за сините куртки, които кръстосваха ловните полета на сиуксите, и искаха да бъдат близо до мощния отряд хънкпапа на Седящия бик в случай, че възникнат неприятности.

Когато времето се затопли, племената започнаха да се придвижват на север да търсят дивеч и прясна зелена трева. По пътя към тях се присъединиха отряди брюле, санс аркс, чернокраки, сиукси и още шайени. Повечето от тези индианци бяха напуснали резерватите си в съответствие с договорните си права за ловуване и тези, които бяха чули за ултиматума на 31 януари, или го смятаха за още една празна заплаха от агентите на Великия баща, или пък не вярваха, че той се прилага по отношение на мирните индианци. „Много младежи нямаха търпение да отидат да се бият с войниците — казва шайенският воин Дървения крак, — по всички вождове и стари хора ни караха да стоим настрана от белите мъже.“

Докато тези няколко хиляди индианци стануваха на Роузбъд, много млади воини от резерватите се присъединиха към тях. Те донесоха мълвата, че големи групировки сини куртки настъпват от три посоки. Трите звезди Крук идваше от юг. Този, който куца (полковник Джон Гибън), настъпваше от запад. Едната звезда Тери и Дългата коса Къстър се предвижваха от изток.

В началото на Луната на угояването сиуксите хънкпапа проведоха ежегодния си танц на слънцето. В продължение на три дни Седящия бик танцува, пуска си кръв и гледа към слънцето, докато изпадна в транс. Когато се изправи отново, той говори на народа си. Въз виденията си той бе чул глас да вика: „Давам ви тези, защото те нямат уши.“ Когато погледнал към небето, той видял войници да падат като скакалци, с главите надолу и шапките им да падат. Те се изсипваха право в лагера на индианците. Тъй като белите мъже нямаха уши и не искаха да слушат, Уакантанка — Великия дух, даваше тези войници на индианците, за да ги убият.

Няколко дни по-късно група шайенски ловци видя колона сини куртки да нощува в долината на Роузбъд. Ловците се върнаха обратно в лагера, като надаваха вълчия вой — сигнал за опасност. Трите звезди се приближаваше и използуваше наемници кроу и шошони, за да прочистват пътя пред войските му.

Различните вождове изпратиха глашатаи по селата си и след това набързо свикаха съвети. Решиха да оставят около половината воини да защитават селата, докато останалите се придвижат през нощта, за да атакуват войниците на Трите звезди на сутринта. Около хиляда сиукси и шайени формираха този отряд. С тях отидоха и няколко жени, за да помагат със запасните коне. Седящия бик, Лудия кон и Две луни бяха между водачите. Точно преди изгрев-слънце те слязоха от конете си и си починаха малко, после потеглиха през хълмовете, като се отдалечаваха от реката.

Разузнавачите кроу на Трите звезди му съобщиха, че има голямо сиукско село надолу по Роузбъд, и рано сутринта генералът изпрати нататък тези наемници. Когато индианците кроу се изкачиха на хребета на един хълм и тръгнаха надолу, те се озоваха срещу сиукските и шайенските воини. В началото сиуксите и шайените разгониха наемниците във всички посоки, но сините куртки започнаха бързо да прииждат и воините се оттеглиха.

Дълго време Лудия кон бе очаквал случая да изпита силите си в битка със сините куртки. През години годините след Фетермановия бой при форт Фил Кърни, той изучаваше начините, по които войниците се биеха. Всеки път, когато отиваше в Блак Хилс да търси видения, той молеше Уакантанка да му даде тайна сила, за да знае как да води оглалите към победа, ако белите мъже дойдат отново да воюват срещу народа му. От времето на своята младост Лудия кон знаеше, че светът, в който хората живеят, е само сянка на реалния свят. За да влезе в истинския свят, той трябваше да сънува, и когато се намираше в реалния свят, всичко там сякаш се носеше или танцуваше. В този реален свят конят му танцуваше, като че е див или подлудял, и за това той се бе нарекъл Лудия кои. Той бе разбрал, че ако преди битка успее чрез сън да стигне до реалния свят, придобива способността да издържа на всичко.

На този ден, 17 юни 1876 г., Лудия кон се видя в (мълния свят и показа на сиуксите много неща, които те никога не бяха правили в сраженията с белите войници. Когато Крук изпращаше конниците си в кавалерийски атаки, вместо да се впускат напред срещу огъня на карабините им, сиуксите се оттегляха към фланговете и удряха слабите места във войнишките редици. Лудия кон държеше бойците си на конете и те непрекъснато се движеха от едно място на друго. Когато слънцето бе на върха на небето, той бе накарал обърканите войници да участвуват в три отделни сражения. Сините куртки бяха свикнали да се сражават в редици и да формират мощни бойни линии и когато Лудия кон им попречи да се бият по този начин, те се объркаха. Като атакуваха дръзко на бързите си мустанги, сиуксите държаха войниците далеч едни от други и винаги в отбрана. Когато огънят на сините куртки ставаше прекалено силен, сиуксите се оттегляха, увличаха няколко войници в преследване, след което яростно ги нападаха.

Шайените също се отличиха в този ден, особено при опасните атаки. Вожда, който се вижда, бе най-храбрият от всички, но когато изви коня си след едно нападение във фланга на войниците, животното бе убито пред една пехотна редица на сините куртки. Изведнъж от позицията на шайените в галоп изскочи друг ездач и изви така, че да прикрие Вожда, който се вижда, от огъня на войниците. Спасителят беше неговата сестра, Жената от пътя на бизончетата, която бе дошла с воините, за да помага в конните стада. Затова шайените запомниха този бой като Битката, където момичето спаси брат си. Белите мъже го нарекоха Битката при Роузбъд.

Сражението завърши след залез-слънце. Индианците чувствуваха, че са дали достоен отпор на Трите звезди, но чак на следващия ден разбраха, че са го победили. При първите лъчи на новия ден разузнавачите сиукси и шайени се изкачиха на хребетите на хълмовете и видяха колоната на сините куртки да се оттегля далеч на юг. Генерал Крук се връщаше в базата си при река Гуус Крийк, за да чака подкрепления или съобщение от Гибсън, Тери или Къстър. Индианците при Роузбъд бяха прекалено силни за една колона войници.

След битката при Роузбъд вождовете решиха да се изтеглят на запад към долината на Сочната трева (на Литъл Бигхорн). Разузнавачите донесоха сведения, че има големи стада антилопи на запад оттам и че по близките тераси има много трева за конете. Скоро лагерните кръгове бяха разположени край десния бряг на Литъл Бигхорн в разстояние на почти три мили. Никой не знаеше със сигурност колко индианци имаше там, но не бяха по-малко от десет хиляди души, включително три-четири хиляди воини. „Това беше много голямо село и човек трудно би могъл да преброи вигвамите“ — казва Черния лос.

Нагоре по течението в южна посока бе лагерът на хънкпапите, а близо до него — на чернокраките сиукси. Хънкпапите винаги стануваха при входа, или в челния край на кръга, което бе и значението на името им. Под тях бяха санс аркс, минеконжуите, оглалите и брюле. На северния край бяха шайените.

Беше началото на Луната на зрелите череши и дните бяха достатъчно горещи, за да могат момчетата да плуват във водите на Литъл Бигхорн. Ловни отряди отиваха към планините Бигхорн и се връщаха оттам — те бяха открили малко бизони и антилопи. Жените изравяха от прерията диви репи. Всяка нощ в един или в няколко племенни кръга имаше танци, а някои нощи вождовете се събираха на съвети. „Вождовете на различните племена се събираха заедно като равни — казва Дървения крак. — Имаше само едни, когото поставяха над всички. Това бе Седящия бик. Той бе признат за старши вожд на събраните лагери.“