Черната призма - Уийкс Брент - Страница 53

— Оролам да ми е на помощ, Дженс Галден, ако заплашиш ученик в мое присъствие заради собствената си простъпка, начаса ще те лиша от цветовете ти и ще те изхвърля от Малки Яспис!

Магистър Галден явно се стресна. Сякаш ненадейно целият му живот се разпадаше.

Това смущение и болка можеха да се превърнат в ярост, и то, ах, колко лесно.

Понякога Кип сам се плашеше от себе си. Магистър Дженс Галден стоеше между него и влезлия през вратата мъж, така че нито Кип можеше да види мъжа, нито мъжът — Кип. Беше достатъчно да дари Галден с голяма триумфална усмивка и да остави корема си открит. Магистърът щеше да си изтърве нервите — Кип ги разбираше тези работи — и щеше да го ритне. Кип щеше да остави корема си открит, подканващ. Дженс щеше да го ритне и да загуби всичко.

„И защо, Кип? Защото човекът се пали лесно и е гадняр?“ Кип се поколеба. Мъжът го беше ядосал, но това все пак бе прекалено.

Ако обаче Кип не се усмихнеше, щеше да се сдобие с враг. Враг, когото би могъл да унищожи още сега.

Накъдето и да водеше тази мисъл, той нямаше време да я проследи. Мигът отмина. Дженс Галден се озъби и изхвръкна от стаята. Кип остана на пода, устните му още бяха разранени, кървяха и го боляха. Беше постъпил правилно; но може би трябваше да постъпи умно.

Надигна се. Мъжът, който го бе спасил, подаде глава през вратата подир магистър Галден и каза:

— Ариен. Ела да проведеш изпитанието.

— Лукслорде, аз не съм изпитваща — отвърна женски глас.

— Аз пък не искам да чакам, докато повикат нов! — тросна се мъжът. — Имам среща с Призмата след половин час. Трябва да започнем веднага.

После се върна в стаята. Беше висок, облечен в илитийски клин и жакет, макар че кожата му беше маслинена като на Дженс Галден, а не съвсем черна. Оплешивяваше и останалата му тъмна вълниста коса бе прошарена с бяло и се спускаше до средата на гърба му. Беше на петдесет и отгоре, добре сложен и носеше тежък черен вълнен плащ, извезан със сложни златисти шарки. Пръстите му бяха отрупани с широки златни пръстени и скъпоценни камъни от всеки цвят на спектъра, които, доста странно, се намираха на средната фаланга, а не бяха надянати чак до дланта. Кип обаче се учеше да гледа в очите на хората — а странното в очите на лукслорда бе може би фактът, че изглеждаха нормални. Бяха зелени — нямаше чужд цвят, обагрил ирисите им.

Лукслордът се усмихна и каза:

— Да. Не съм притеглящ. Черния обикновено не е. Казвам се Карвър Черни. Най-често ме наричат лукслорд Черни. — Името не звучеше като аташийско, така че може би беше илитиец, но Кип предполагаше, че е не по-малко вероятно да е израснал тук. Явно между някои нации съществуваше сериозен търговски обмен и движение на хора. С изключение на Тирея.

Той понечи да заговори, но млъкна и посочи устните си.

— Да — каза лукслордът. — Можеш да говориш. Ще започнем след малко, веднага щом Ариен е готова.

— Ъъъ, радвам се да се запознаем, лукслорд Черни. Аз съм Кип.

— Е, магистре? — попита лукслордът. — Готова ли сте?

— Да, лукслорде — каза жената. Седна на стола, а Черния застана до масата. Кип се приближи, за да застане отпред.

Магистър Ариен беше дребничка и слаба и се чувстваше неспокойна в близост до Черния, но изглеждаше жизнерадостна и мила. Изгледа Кип така, сякаш и се искаше той да успее. Кип се помъчи да не допусне оранжевите и? очи да го смутят.

— Кандидате — каза тя, — ще поставям на масата комплекти от цветни плочки. Ти ще ги подреждаш според оттенъка им. — Изведнъж се усмихна. — Ще започнем с нещо лесно.

При тези думи отвори една торба в скута си, потършува из плочките и извади една черна и една бяла. Постави ги в двата края на масата. После сложи между тях още десетина в различни оттенъци на сивото. Кип бързо ги подреди от най-светлата към най-тъмната.

Ариен не каза нищо, просто погледна гърбовете на плочките, отбеляза нещо на един пергамент и ги смете обратно в торбата. После сложи на масата комплект кафяви плочки. Това беше по-трудно, но Кип пак ги подреди бързо.

Тестът бе повторен със сини, зелени, жълти, оранжеви и червени. Когато Кип подреди идеално червените, Ариен извади една черна торба, прегледа внимателно гърбовете на плочките — като ги затулваше с ръка от очите на Кип — и сложи на масата още един комплект червени, само дето сега плочките бяха два пъти повече, така че разликата в оттенъците бе много по-фина. Алено, цинобър, ягодово, малиново, вишнево. Кип ги подреди и изпита затруднение само с една. Цветът по ръбовете и? бе малко по-тъмен от този в средата. Накрая я постави на място според цвета в средата.

Ариен обърна плочките и Кип видя, че е сложил плочка номер четиринайсет между девет и десет. Жената му намигна извинително, сякаш се е справил по-добре, отколкото е очаквала.

— Това не е правилно — каза Кип.

— Тишина! — скастри го лукслорд Черни. — Знам, че не си наясно с правилата, кандидате, но няма да говориш по време на изпита.

— Ама така не е правилно — настоя Кип.

— Предупреждавам те!

Кип вдигна ръце в безмълвен протест.

Лукслорд Черни въздъхна и каза:

— Магистре. Обикновено възраженията се подават, след като станат ясни окончателните резултати, но днес явно нищо не върви по правилата. Преценката ви, моля?

Ариен обърна пак плочките, както ги беше подредил Кип. Прочисти неловко гърло.

— Лукслорде, съжалявам, аз не съм суперхромат. Опитвах се да ви го кажа. Аз самата не мога да определя разликата. Номерацията твърди, че…

— Номерацията е оспорена. — Лукслорд Черни почеса с пръст едното си око. — Половината жени са суперхромати, а пък аз да избера… Няма значение. Вървете да доведете някой суперхромат.

— Слушам — отвърна тя смирено.

След като Ариен излезе, лукслордът обърна зелените си очи към Кип.

— Кой си ти всъщност? Защо те изпитваме днес? Защо е това специално отношение? Откъде си?

— От Тирея съм, господине. Крал Гарадул унищожи моето…

— Крал ли? Това пък какво значи?

Вратата се отвори и магистър Ариен влезе отново, следвана от жена, която приличаше на плашило. Беше висока почти колкото лукслорд Черни, слаба като клечка, с бледа кафява кожа със стърчащи под нея кокали и сбръчкана; къдравата и? коса бе бяла и къса, само с няколко по-тъмни кичурчета по края, а естественият махагонов цвят на очите и? бе почти скрит от оранжево-червената назъбена линия в ирисите, която стигаше почти до външния им край.

— Наставнице Керавон Варидос, съжалявам, че ви безпокоя — каза лукслорд Черни и стрелна с поглед Ариен.

— Срещнах я отвън в коридора; попита ме какво правя — рече отбранително Ариен.

— Едва не ме събори. За какво оспорване става дума? — попита старицата. Плочките лежаха с лицето нагоре, както ги беше оставил Кип. — Как ги подреди кандидатът?

Тишина. Наставницата премести поглед от лукслорд Черни към магистър Ариен.

— Така, както ги виждате — отвърна Ариен.

— Значи е изрод за своя пол. Свършихме ли?

— Според номерацията би трябвало да са ето така — каза магистър Ариен. Обърна плочките и посочи числата на гърба им.

— Идвате при мен, за да определя най-фината разлика в червения цвят, и смятате, че не мога да чета? — попита остро наставница Варидос.

Магистър Ариен изглеждаше ужасена. Отвори и затвори уста.

Дъртото плашило взе четиринайсетата плочка в костеливите си пръсти, обърна я и огледа ръбовете. После каза:

— Уволнете своята изпитваща. Тази плочка е била оставена на слънце. Избледняла е. Цветът и? е грешен. Момчето е суперхромат. — Обърна се към Кип. — Честито, изродче.

— Изродче ли? — попита Кип.

— Простичък е, а? Жалко.

— Какво? — попита пак Кип. Още не беше разбрал какво означават всички тези титли, камо ли какво трябва да прави той.

— Кип, забранено ти е да говориш! — смъмри го магистър Ариен.

— Това е предпазна мярка срещу измами — обади се лукслорд Черни. — За случаите, когато стотици кандидати се изпитват в една стая.